Социалните медии, гражданските мобилизации

03.Септември.2013 /Вторник/ 11:20:16, 2077 прочитания

Д-р Илия Вълков
ФЖМК

Проблемът, който анализира статията, са социалните мрежи като инструмент за стимулиране и създаване на граждански, протестни мобилизации. Вниманието е фокусирано към процесите във  „Фейсбук”. Гражданската мобилизация в социалните мрежи е форма на спонтанна самоорганизация, емоционална изява, мотивирана от постигането на конкретна цел. Потребителите са подвластни на изградения рефлекс – „споделяне и информиране”. Така „самозаразяването” се превръща в мобилизиращ  ефект, който може да излезе на улицата под формата на подписки, шествие, флаш моб, протести. Едновременно с това, тези мобилизации могат и да се превърнат в инструмент на конкретни политически или други “тесни” интереси.

Телевизорът, радиото и пресата са три важни комуникационни канали, без които големите промени през ХХ век биха били невъзможни. Радиото и визуалната сугестия на киното се превръщат в основни оръдия на тоталитарната, политическа и военна пропаганда, особено видима от 30-те години насетне. Телевизията поема щафетата на „големия разказвач” в средата на века и събира образите на Студената война, антивоенните и студентските движения, унгарските събития, Пражката революция. „Малкият екран” отразява и еуфорията, която с чукове в ръце събаря Берлинската стена през 1989 г.

В края на XX век едва ли някой е очаквал, че ще се появи нов инструмент за трансформации, който ще позволи на зрители, четящи и слушащи да се самоорганизират: без особени усилия, от разстояние, и дори да бъдат непознати един за друг. Близо половин век е бил нужен на радиото, за да достигне аудитория от 50 млн. души, на телевизията – 13 години, а на интернет – само 4 години.

Живеем в епохата на втората голяма технологична революция. Развитието на новите технологии галопира толкова бързо, че потребителите се задъхват в догонването. Появяват се нови категории социално разделение и изисквания за грамотност (компютърна и технологична). Тези, които не успяват да се адаптират влизат в групата на аутсайдерите. Новите медии изграждат нов тип отношения – хоризонтални, виртуални, мрежови, интерактивни. Разстоянието се измерва с нова единица – „един клик”, времето се определя от скоростта за сваляне на информация.

Появата на интерактивния интернет (Web 2.0) в първите години на XXI век, мобилните технологии, новите платформи за споделяне, обобщени с понятието „социални медии” – блогове, социални мрежи (Facebook, MySpase, LinkedIn, You tube), подкастове, уикита, изграждат нова комуникационна среда, относително свободна от регулации, институционални норми и цензура.

Проблемът, който анализира този текст, са социалните мрежи като инструмент за стимулиране и създаване на граждански мобилизации. Вниманието е фокусирано към процесите във  „Фейсбук”. Социалните мрежи са платформи, които концентрират онлайн профили на физически лица (преобладаващо мнозинство), институции, бизнес или неправителствени организации. Потребителите, свързвайки се един с друг и общувайки помежду си (разменяйки  информация, снимки, линкове), изграждат мрежа, образуват общо информационно пространство.

Интернет-потребителите създават виртуални общности. Социологът Стоян Михайлов определя общностите като „съвкупност от хора, обединение от някакъв признак”. В мрежата се развиват междуличностни връзки, споделят се интереси и потребности. Обменът на информация, дискусиите и извеждането на теми, важни за потребителите на социалните мрежи, създават алтернативна публична среда. Тя от своя страна отразява проблемни възли, социално напрежение, мобилизира гражданска енергия в подписки, протести… съпротива срещу властта,  политическото и икономическо статукво.

Гражданската мобилизация в социалните мрежи е форма на спонтанна самоорганизация, емоционална изява, мотивирана към постигане на конкретна цел. Потребителите са склонни да се самозаразяват с информация, проблеми, оценки, възмущение и възхита. Те са подвластни на изградения рефлекс – „споделяне и информиране”, превърнал се в потребност в онлайн пространството. Така „самозаразяването” се превръща в мобилизиращ ефект, който може да излезе на улицата под формата на подписки, шествие, флаш моб, протести.

В началото на XXI век социалните мрежи дават заявка, че се превръщат в лаборатория за обществено мнение и индикатор за повишено социално напрежение. Многобройни примери показват, че с развитието на социалните медии в България расте и броят на протестите и гражданските акции на различни общности: еколози (Натура 2000, „Иракли” (2007), „Витоша” (2012) и „Дюните” (2013); националисти (протестите пред парламента от 14 януари 2009 г., Катуница, (2010), Луков марш); интернет-активисти (протестите срещу възможността МВР безконтролно да следи в интернет (2010); майки (протестите им срещу орязването на майчински (2010 – 2012);обезправени (протестите на родители на загинали по пътя деца (2011 – 2012 г.); гневни на бедността и политическата класа (януари – февруари 2013 г.). Една хипотеза с развитие: новите технологии стимулират развитието на гражданското общество.

Социалните мрежи  алтернативна публична среда

Социалните мрежи са алтернативна публична среда, която се конкурира с дневния ред на традиционните медии и политиката. През 1972 г. Максуел МакКоумз и Доналд Шоу извеждат известната теория за Публичния дневен ред, като издигат хипотезата, че медиите определят най-важните въпроси на деня – за какво да мисли широката аудитория.

Изграждането на Публичния дневен ред е гъвкаво съчетаване на различни институционални и неформални форми на социално взаимодействие, посочва Тодор Петев. Това е самоорганизация на общността в търсене на публично съгласие за това какво е най-важното от актуалните въпроси на деня. Концепцията е социален инструмент за: адаптиране на промените; контрол на трансформациите; генериране на доверие (като обществен капитал); координирана социална ориентация. Тодор Петев обобщава, че информационното опосредяване е решаващо за възникващия консенсус.

Изследването на МакКоумз и Шоу (1972) показва, че медиите не оказват директно влияние върху мнението на публиките, защото те (публиките – бел. авт., Ил. В.) проявяват селектиран избор, като 1) участват в различни общности, 2) възприемат селективно информацията от медиите и 3) запомнят определени нюанси от нейното съдържание.

Еверет Роджърс и Джеймс Диъринг извеждат три отделни варианта на дневен ред, които се допълват и влияят един с друг – Дневен ред на медиите, Публичен дневен ред (широката общественост) и Политически дневен ред. Тодор Петев добавя и още – дневните редове на обществени организации и движения, които са израз на гражданското общество. Именно социалните мрежи са платформата, където дневните редове на обществените организации и движения се разгръщат и намират своя проява.

Съвременната социална среда се оформя чрез взаимните влияния на дневните редове. Медийният дневен ред има тенденция да променя публичния дневен ред. А публичният дневен ред, от своя страна, оформя рамките на политическия дневен ред.

Взаимодействието между медии, правителство, институции и граждански движения извежда важните актуални теми за обществото. Това е процес на изграждане на публичния дневен ред (Agenda building), който е противоположен на формирането на дневен ред и преосмисля триъгълника събития-медии-публики. Изграждането на публичен дневен ред е осъзнавана възможност на активните граждани и гражданските движения да променят публичния дневен ред, като създават събития, и така да формират свой клъстър от значими теми. Институционализацията на тези събития в традиционните медии ги превръща в обществено значими. Това е активисткият прочит във формирането на желан дневен ред, който отразява темите и проблемите на различни граждански групи.

Agenda building е и форма на конструиране на реалности, посочва Минка Златева. Когато публичните комуникатори формулират посланията на своите организации или стават инициатори на събития, те влизат в ролята на комуникатори, а журналистите са техни реципиенти.

Социалните мрежи генерират дискусии, мнения, гледни точки, които се вземат предвид както от традиционните медии, така и от страна на политици. Американският президент Барак Обама печели два поредни мандата (2008 г. и 2012 г.) чрез силните си кампании за набиране на средства и електорална подкрепа в социалните мрежи. В България мнозина политици (Бойко Борисов, Сергей Станишев, Кристалина Георгиева, Иван Костов, Мартин Димитров) имат профили във „Фейсбук” и в „Туитър”, макар и голяма част от тях да имат екипи, които ги поддържат. В деня, в който е назначен служебният премиер Марин Райков, се появи и негов профил.

„Социалните мрежи са инструмент за увеличаване на прозрачността и взаимодействието между политици и граждани”, казва през 2010 г. говорителят на „Фейсбук” Андрю Нойес. Потребителите използват социалните мрежи не само за развлечение, но и дебатират по политически въпроси. И политици, и медии се съобразяват с политическата активност, нагласи и оценки на потребителите.

Снимка на върховете Маруун Белс в планината Елк, Колорадо (САЩ), използвана в новогодишната реч на президента Росен Плевнелиев, провокира в първите дни на 2013 г. вълна от недоволство в социалните мрежи. Темата е отразена впоследствие от традиционните медии.

Подобен сюжет се развива в края на април 2013 г. с рекламен клип на България, в който се оказва, че от картата на страната в него липсват районите на Петрич и Сандански. Целта на видеото е да представи България като бизнес дестинация. Клипът струва 4 млн. лв., излъчва се по CNBC и Bloomberg в Европа и Азия, и по CNN (САЩ). След острата реакция в социалните мрежи и впоследствие разгласяването на проблема в традиционните медии, клипът е променен.

Чрез социалните мрежи гражданите легитимират обществено значими проблеми, които не успяват да генерират публичност или са умишлено заглушени от традиционните медии. Традиционните медии са важен играч на политическата сцена. Отношенията между медии и политика са обобщени в термина „медиатизирана политика”. Гергана Куцева обяснява понятието, като посочва, че политиците държат сметка за логиката на медиите и напасват поведението и решенията си с тях (медиите –  бел. авт., Ил. В.).

В България се наблюдава както намеса на политиката в медийното съдържание, така и намеса на медиите в определянето на  политическия дневен ред. През 2010 г. премиерът Бойко Борисов изпраща писмо до собствениците и главните редактори на медии, от които иска публично да отговорят дали им е оказван натиск върху новинарското и редакционно съдържание. В отговор Венелина Гочева, главен редактор на в. „24 часа”, изразява задоволството си, че първата страница на вестника оказва влияние върху политиците.

Тези противоречиви отношения между власт и медии се посрещат остро от страна на активните граждани. През 2010 г. движението срещу готвените промени в закона за генномодифицираните организми и либерализацията на пазара на ГМО-продукти организира митинг пред сградата на Българската национална телевизия (БНТ) заради начина на отразяване на кампанията им. Две години след това протестиращите на Орлов мост заради промените в Закона за горите пишат гневни писма до ръководството на обществената телевизия (БНТ) отново за начина на отразяване на кампанията им. През лятото на 2012 г. се надига масово недоволство сред последователите на движението срещу друга национална телевизия – bTV. Медията е обвинена в пристрастие и защита на корпоративни интереси.

Недоволството срещу анклава „власт – медии” стимулира създаването на активистки медии, които набират популярност в социалните мрежи. Автори в тези медии са организатори и участници в протести и граждански кампании в различни сфери на обществения живот – енергетика (шистов газ), екология (Закон за горите), съдебна власт (уволнението на съдия Мирослава Тодорова и конфликтът й с вътрешния министър Цветан Цветанов; изборът на Висш съдебен съвет и нов главен прокурор). Събития случили се в периода 2010 – 2012 г.

Активистки медии като „Землянка – радиото в дълбочина”, сайтът „Отворен парламент”, Politika.net, „Не!Новините” (сайт, който иронизира медийната, политическата, социалната и културна среда в България) използват платформата на социалната мрежа като агрегат за набиране на аудитория. „Фейсбук” е общественият локал, който се е превърнал в място за съпротива на активните граждани. Там се коментира, споделят се новини, събития, идеи… координират се протести и бойкот срещу институции и власт.

Медийното смълчаване и колаборацията на редакции с политически щабове пораждат остро недоволство, което се изразява в изграждане на паралелна публична среда в социалните мрежи. Тя генерира свой дневен ред от проблеми, надежди и вълнения.

Новата мобилност

Новите технологии и приложенията на „социалния интернет” (Web 2.0.) променят инструментите за комуникация в обществото. По данни на Националния статистически институт за 2012 г. 50.9% от българските домакинства имат достъп до интернет. През април 2013 г. проучване на агенция Pragmatica в България регистрира, че над 64% от потребителите на мобилни устройства притежават смартфони (телефони сравними с джобен компютър). Близо 70 на сто от потребителите на смартфони ги използват за сърфиране в интернет, като почти половината влизат редовно и в социалната мрежа „Фейсбук”. Проучването изгражда профила на българския потребител: той е на възраст между 18 и 34 години; живее в столицата и в големите градове (над 90% от потребителите); средният доход на домакинството му е над 1000 лв. месечно.

Достъпът на всеки отделен потребител до новини и информация по всяко време, от всяка точка; възможността сам да определя какво и кога да чете; да споделя – всичко това изгражда нова форма на комуникация, наречена от Мануел Кастелс (2009) “mass self-communication”. По този начин ролята на гражданина все повече се увеличава, а мобилизациите изграждат характера на съвременната градска култура. Традиционните медии търсят обратна връзка (feedback), политиците инициират референдуми, рекламните послания се адресират директно до всеки един потребител, бизнес организациите развиват концепцията на „корпоративен гражданин”.

Разбиването на медийното окрупняване от интернет и новите технологии стимулира и обратни процеси. Още през 1997 г. Мануел Кастелс пише, че хората се съпротивляват на процесите на индивидуализация и социална атомизация, като се обединяват в общностни организации. С течение на времето се поражда чувство за принадлежност и се изгражда общностна идентичност. За да се случи това обаче е нужна социална мобилизация. „С други думи, хората трябва да се ангажират в градски движения (не съвсем революционни), чрез които се откриват и защитават общи интереси, споделя се животът и може да се създаде нов смисъл”, посочва Кастелс.

Новите градски мобилизации се случват естествено, без усилия, подбудени от колективната спонтанност на младежи и недоволни от политическата и социална система. През 2012 г. горите и „Орлов мост” се превръщат в символи на протеста. Блокират се възлови кръстовища, пеят се революционни песни, които препращат към хайдутските години на Българското възраждане. Протестиращите на „Орлов мост” завършват своите площадни демонстрации с „Хубава си моя горо” (Любен Каравелов), песен, която се превръща в градски марш на „новия смисъл”. Поводът за протестите през 2012 г. са промени в Закона за горите, които облагодетелстват корпоративни интереси във Витоша и Пирин. В своето начало шествията са с екологична насоченост, но впоследствие акцентът им става политически с искането за „промяна на системата”. Ядрото на протестната вълна срещу промените в Закона за горите организира и демонстрациите срещу опита за застрояване на морските дюни край Иракли (януари 2013 г.).

Новите мобилни технологии и достъп до интернет и социалните мрежи по всяко време и от всяка точка на градската среда позволява координирането на протестите да бъде с висока ефективност. В България флаш мобът е често срещан инструмент за протест. Това е улично представление на „внезапната тълпа“ (прев. от англ. „flash mob”). На 8 февруари 2012 г. потребители на „Фейсбук” си разменят следното съобщение:

РАЗПРОСТРАНЯВАЙ ТАЙНО: Флаш моб – приеха скандалните промени в закона за горите. Днес 18:15 ч правим опашка от ПИБ (клона откъм Ялта) до Парламента, ще блокираме жълтите павета в 18:30. За сгряване – „кой не скача е от ГЕРБ”, „Витоша”, „Долу Цеко от Алеко”.

На 12 юли 2012 г. по време на публичния скандал между бившия председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова и тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов журналисти, граждани и магистрати организират чрез „Фейсбук” протест в защита на съдийката.

Честните съдии призовават: ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИЯ ПРОТЕСТ – ДА ОТЛОЖИМ РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ВСИЧКИ СЪДЕБНИ ДЕЛА УТРЕ, НА 13.07.2012Г., И ВСИЧКИ, КОИТО ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ, ДА СЕ СЪБЕРЕМ В 10.00 ч. ПРЕД СГРАДАТА НА ВСС!

Социалните мрежи  радикална публична сфера

Социалните мрежи са нова радикална публична сфера, в която се формират политически ангажирани общности и гласоподаватели. Едновременно с това там се наблюдава и псевдоактивност, отдушник на натрупано социално напрежение, което не води до реални резултати. Мнозина потребители подкрепят различни каузи чрез бутона за „харесване”, без обаче да участват в протести или други активности, свързани с постигане на промяна.

Създаването на групи в социалните мрежи, в които се обсъждат колективни теми и проблеми, възможността всеки да се включи в дискусиите, се превръща в стимул за привличане на „колебаещи се”. Страхът от социална изолация, да бъдеш обвинен от другите в безучастност, отчасти може да намали броя на гражданите, които предпочитат да наблюдават процесите.

Мнозина вярват, че исканията на групата (общността) могат да постигнати без активното им участие в протести, например. Социалният феномен, наречен от Манкур Ослън „проблемът на свободния ездач” (1965), обяснява малобройното присъствие на активисти по време на различни протести, които иначе имат подкрепата на хиляди в социалните мрежи. Честа практика е няколко майки с колички да протестират пред местната община, а сериозно мнозинство потребители на „Фейсбук” да споделят солидарно исканията им за по-високи майчински.

Тези тенденции на „пасивната активност” в социалните мрежи се изразява в „кликването” и споделянето на линкове, виртуално участие в каузи. Феноменът е наречен от Мика Уйт „кликтивизъм” (click – щраквам, и activism – активизъм).

От друга страна, политическата и социалната активност във „Фейсбук” имат своите офлайн измерения на улицата и на площада. Чрез социалната мрежа се организират множество протестни граждански мобилизации: протестите от 14 януари 2009 г., кампаниите срещу ГМО (2010), шистовия газ (2011), АСТА (2012), високите цени на горивата (2011), блокирането на Орлов мост заради промените в закона за горите (2012), протестите заради високите сметки за ток, които принуждават правителството на Бойко Борисов да подаде оставка (2013).

В социалната мрежа протичат процеси на координация и организация на протестна мобилизация. Гражданските активисти създават специални събития под формата на протести, улични театрални представления на недоволството, за да привлекат медийното внимание и да влязат в медийния дневен ред. Медиите институционализират социално значими проблеми. Така те оказват влияние върху общественото мнение, което формира социални очаквания на гражданите към действията на политици и институции.

Социалните мрежи, граждански мобилизации

Гражданската мобилизация включва в себе си разбирането за това защо едни социални групи вземат решение да участват политически (чрез гласуване в избори, участие в подписки или протести), а други не. Това разбиране преминава през: 1) анализ на процеса на натрупване на социално напрежение; 2) извеждане на възможните фактори, които формират мотивация за участие в гражданска мобилизация за разрешаване на определен проблем. Такива фактори могат да бъдат: усещане за системни лишения, бедност, безработица, ограничен достъп до здравни услуги, засилващо се недоверие в политическата система и институциите, подценяване на проблеми, свързани с околната среда и системно нарушаване на правилата (нормите и законите) в полза на ограничена група от хора.

Тези фактори оказват влияние върху социалната чувствителност, която е важен мобилизиращ фактор. Социалната чувствителност e променливо състояние на нагласи и социални очаквания на социални групи и общности, което оказва влияние върху желанието им за социална промяна.

От 2007 г. в България се наблюдават граждански мобилизации в няколко основни сфери: екологичната, националистическата, свободата в интернет. След 2009 г. ареалите на гражданските мобилизации се разширяват.

Задълбочаването на икономическата криза мотивира образуването на граждански мобилизации с искане за разрешаване на социални проблеми (безработица, ниски доходи, натрапчиво усещане за безизходица). Първите мобилизации в този период са организирани от СИЛА през 2011 г. Постъпателното увеличаване на цената на бензина и дизела се превръща в мотивиращ фактор за организиране и участие в протести и блокиране на възлови кръстовища през лятото на същата година. Координацията на протестите се осъществява в социалните мрежи и в специализирания форум за автомобили OFFRoad (http://www.offroad-bulgaria.com/).

Институционалният натиск на Европейската комисия за реформи в областта на съдебната система провокира мобилизация срещу непрозрачния избор на членове на Висшия съдебен съвет и нов главен прокурор в края на 2012 г.

Наближаването на изборите през 2013 г. за парламент и политизирането на протестите мотивира широк кръг от социални групи. Невъзможността на институциите да изпълнят социалните очаквания на гражданите провокира в началото на 2013 г. безпрецедентни протестни шествия, в които се включват стотици хиляди. Самозапалването се превръща в символ на отчаянието. Ескалацията на напрежението е в края на февруари 2013 г., когато в центъра на София протестиращи влизат в сблъсъци с полицията. Гласът на улицата принуждава управляващото правителство на Бойко Борисов да подаде оставка.

Мобилизацията на гражданските протести се случва основно в социалната мрежа „Фейсбук”. Платформата е лесно достъпна, разполага с инструменти за споделяне (писане) и качване на снимки. Създаването на групи, лични страници и групи за чат улесняват организирането и координирането на цели, стратегии, тактики на протеста.

На 12 май 2012 г. в една от групите във „Фейсбук”, създадени за координиране на акции срещу добива на шистов газ, неформалният лидер на активисти Ангел Славчев публикува следното съобщение:

„С групи по фейсбук и индивидуални срещи нищо няма да стане, трябва да се направи първата крачка. Идеален пример е Испания… на площадите си направиха ” министерства” , медии и прочие … решенията се взимаха на площадите….. ще върнем малко нещата в миналото към хипитата, но това е начин да се обединим…. според мен нищо не губим…. постоянен протест с ясни и точни правила.. но трябва да ги напишем…. най – вече да се разграничаваме от партии”.

Мобилизацията се разгръща чрез разнообразни активности и инструменти в социалната мрежа. Първата стъпка е създаване на група, с ясно разпознаваемо име. Често се използват словосъчетанията „Не на…” или „Аз съм против…” Избира се малък, оперативен кръг от администратори (част от протестното организационно ядро, лидерите на протеста). Те контролират информацията, санкционират провокатори. След това се изпращат покани за присъединяване. Първият етап е в създаването на общност от 100-200 членове. Важно е да се публикува често информация по темата или проблема, провокирали създаването на групата (ключова роля на администраторите, когато членовете на групата не са активни). Това развива организационния живот и разширява кръга от членове.

При извънредни събития спонтанната организираност на потребителите в социалните мрежи създава групи от близо 50 хиляди членове. Такива групи се наблюдават по време на събитията в пловдивското село Катуница през есента на 2011 г.  „Ние казваме Не на АСТА” има над 20 хил. членове през май 2013 г., независимо че проблемът с търговското споразумение е разрешен година по-рано. През май 2013 г. в групата „Ние сме против българския Чернобил – добива на шистов газ” участват над 54 хил. потребители на „Фейсбук”.

Същите тези групи се използват за организиране на протести и след разрешаването на конкретния проблем, който е мотивирал включването на потребители в тези общности в социалните мрежи. „Окупирай България” (създадена около протестите в САЩ през септември 2011 г.), „Ние сме против българския Чернобил – добива на шистов газ” (създадена в края на 2010 г.),  „Сила-Обединение” (2011 г.), „Орлов мост” (2012 г.) са примери за групи, които са създадени по конкретен казус, но впоследствие променят фокуса си и се използват за координиране на протестни акции по други социални проблеми. Например, шествията срещу високите сметки за ток от началото на 2013 г. или протестите срещу кабинета „Орешарски” в края на май 2013 г.

Спонтанна самоорганизация като стихийна (емоционална) изява на социални групи и общности, които са мотивирани към действие в определена посока и постигане на конкретна цел, е често срещан социален феномен в социалната мрежа. Спонтанната самоорганизация се наблюдава при разрешаване социално значими проблеми, като например участието на природозащитници в гасенето на пожари (лятото на 2012 г.) или други форми на доброволчество.

Социалните мрежи нямат особена роля в политическата мобилизация на гражданските движения, защото те са само средство. Те са по-скоро платформа за споделяне и търсене на съмишленици – търсене на колективни, общи теми и проблеми за дискусия.

Чувството за общност и колективна идентичност са важна характеристика на гражданските мобилизации. В социалната мрежа общността и колективната идентичност са вградени в приятелския кръг или групата чрез взаимно доверие, използване на общи жаргони, думи-кодове, места-символи като Орлов мост – „Там където спасихме Странджа през 2007 г. и Витоша през 2012 г.”, посочват организаторите на протеста за „спасяване на Пирин” на 10 май 2013 г.

Наблюдават се ритуали на съзаклятието, които се изразяват в създаване колективния образ на противника. Противникът е сплотяващ фактор за участниците в гражданската мобилизация. Образът му се проектира чрез лозунги, протестни възгласи: „Долу  Цеко от Алеко! ”, „Долу Бойко!”, „Трайчо, Нона, ще ходите в затвора! ”…

Професионални активисти, фасада и подмяна

Сред гражданските мобилизации в социалната мрежа се наблюдава и подмяната на каузи, които се превръщат във фасада на задкулисни интереси. Фасадните организации са проява на инициативни, граждански и друг вид комитети или обединения, неправителствени организации, които се възползват от граждански нагласи за промяна. В социалните мрежи подобни фасадни организации се разгръщат с пълна сила като трансформират различни социални проблеми в политически активи.

От 2007 г. насам значителна част от гражданските мобилизации в социалните мрежи се развиват в условията на политически избори. Пример за това са протестите срещу застрояването на плажовете на Иракли (2006 г. – 2007 г.) избори за европейски парламент (май 2007 г.) и местна власт (октомври 2007 г.); гражданската мобилизация на СИЛА срещу високите цени на горивата (лятото на 2011 г.) и сблъсъците в Катуница (септември 2011 г.) избори за президент и местна власт (октомври 2011 г.); началото на мобилизацията срещу добива на шистов газ започва през есента на 2011 г. Промяната на властовото статукво може да се приеме за усилващ фактор за развитие на граждански мобилизации. От тази гледна точка не бива да се подценяват политическите интереси, които могат да подменят автентичността на целите и идеите, които са провокирали гражданската мобилизация.

Политическите амбиции на неформалните лидери на гражданската мобилизация срещу високите цени на горивата през 2011 г. създава разнобой между тях, който се изразява в „окупиране” на групи в социалната мрежа Фейсбук. През есента на 2011 г. страниците в интернет на „СИЛА” са превзети от отцепници, които отказват да покажат истинската си самоличност и ограничават достъпа до групите, контролирани от тях в социалните мрежи. Говорят от името на всички участници в протестите, твърдят, че нямат лидери и не искат да имат, защото „всички са равни”. Подкрепяни са от други анонимни потребители на социалната мрежа „Фейсбук”, които държат гражданските марки на протеста „Occupy” и „Anonymous”.

Едновременно с това социалната мрежа се превръща в инкубатор на професионални активисти. Достъпът до традиционните медии е ограничен за много активни граждани. Затова пък интернет и социалната мрежа позволяват на всеки с позиция да изрази своето мнение, да привлече привърженици и последователи. Така по време на протестите срещу бедността и високите цени на тока в началото на 2013 г. Янаки Ганчев влиза в конфликт с други „лица на протеста” заради опита да присвои организацията на различни граждански мобилизации. В края на февруари, след като правителството на Бойко Борисов подава оставка заради натиска на уличните протести, в страницата на „Съпротива” (страницата има над 30 хил. последователи) се появява следното съобщение: „Лицето Янаки Ганчев не е представител на протестиращите, нито „координатор на Anonymous”. Всеки анон може да го потвърди.  Споделете този статус, за да се знае”.

При друг случай активисти, които се налагат като неформални лидери, се възползват от авторитета пред участниците в различни граждански мобилизации и се включват в политиката. Така Ангел Славчев, организатор на протестите срещу добива на шистов газ, Янко Петров и Дончо Дудев (организатори на протестите на СИЛА срещу високите цени на горивата), Янаки Ганчев, който твърди, че е организирал протестите срещу търговското споразумение АСТА в началото на 2012 г. – участват в предсрочните избори за парламент през май 2013 г. Подобен пример са и Борислав Сандов и Тома Белев, екоактивисти и лидери на протестите на Орлов мост през лятото на 2012 г., които впоследствие водят листи на партия „Зелените” по време на предсрочните избори. В този смисъл гражданските мобилизации извеждат професионални активисти и се превръщат в трамплин за политическа кариера.

Не бива да се отрича и важната роля на традиционните медии при „произвеждането” на говорители и „лица на протестите”. Традиционните медии институционализират и дори в известен смисъл овластяват отделни активисти в уличните протести, като им дават право да говорят от името на всички, да извеждат и формулират искания и проблеми за разрешаване.  

Заключение

От платформа за забавление до организационен щаб на протестни граждански групи, в началото на XXI век социалните мрежи се превръщат в обществен феномен със собствен вътрешен живот и дневен ред. Смелостта да бъдат наречени „лаборатория за обществено мнение”, „кардиограма на обществени нагласи” за вкусове, навици, социални очаквания, настроения за социална промяна -всичко това демонстрира разнообразие от подходи, анализи и интерпретации на процесите в социалните мрежи.

При различните граждански мобилизации от последните години в социалните мрежи се наблюдава феноменът на „самозаразяването”, при

Връзка към инзточника на материала

<<Назад